Дейност на Комисията

Какой ноутбук выбрать. Какой фирмы выбрать ноутбук лучше. Какой выбрать ноутбук для работы. Скачать драйвера для видеокарты. Скачать драйвера для видеокарты nvidia бесплатно. Драйвера видеокарты для windows 7. Как начать учить Java. Какие книги java читать. Все о программирование на Java. Скачать игры для android. Лучшие игры для android скачать. Бесплатные игры для планшетов android. Интересные факты о человеке. Где найти интересные факты обо всем. Интересные факты о русских. Где найти гайд по магу wow. Самые лучшие гайды о магах wow. Аркан маг гайд для World of Warcraft. Как начать изучать язык Python. Какие книги python лучше читать. Все о программировании на python. Скачать компоненты Joomla. Самые лучшие компоненты joomla скачать. Бесплатно скачивание компонентов Joomla всех версии.

Посетители онлайн

В момента има 112 посетителя в сайта

Анкета

Как оценявате работата на Комисията
 

signali4

Начало Новини Интервюта и публикации в медиите Външен одит vs вътрешен одит

Външен одит vs вътрешен одит

 

Публикация на Ваня Донева, председател на Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, в сп. Вътрешен одитор, година XI, бр. 4/2014г.


     Взаимоотношения между вътрешния одитор и външния одитор .Ползване работата на вътрешните одитори при външен одит

 

   Напоследък одиторската професия придобива все по-голяма популярност. Но, ако трябва да сме честни, популярността на външния одит по-бързо набира скорост. 

   Все още вътрешният одит се приема като задължение за организациите от публичния сектор и като излишен лукс за частните български компании. Една от причините е, че мениджмънта не е обучаван достатъчно в ползите от вътрешния одит, а друга причина са самите вътрешни одитори, които не са достатъчно активни в доказване пред ръководството на ползите от дейността им. Ако вътрешният одитор е с добре развито умение за „пласиране“ на работата си, той печели доверието не само на ръководството на компанията, но и на външните одитори, които биха могли да ползват работата му, с което да намалят разходите си. 

   Иначе казано, от начина по който се възприема вътрешния одит, от мястото, което си е отвоювал в контролната система на предприятието, зависи какви ще са взаимоотношенията между вътрешния и външния одитор. 

   Възможно ли е изобщо директното ползване на работата на вътрешните одитори при получаване на доказателства от външния одитор? 

   Отговор на този въпрос може да бъде потърсен в МОС 315 /преработен/ “Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез получаване на разбиране за предприятието и неговата среда“ и в МОС 610“Ползване работата на вътрешните одитори“, на който се основава МСВОИ 1610, приложим за външните одитори на организациите от публичния сектор при извършването на финансови одити. Изискване за ползване работата на вътрешния одит, за да се намали обхвата на одиторските процедури, които ще бъдат изпълнени пряко от външния одитор, няма. Външният одитор решава до каква степен може да се довери на вътрешния одит. МОС 315/преработен/ обяснява как ефективната комуникация между външните и вътрешните одитори би помогнала външните одитори да се информират по-добре за предприятието и средата, в която то функционира, както и при идентифицирането и оценяването на рисковете от съществени отклонения. Външният одитор ще може в по-голяма степен да използва работата на вътрешния одитор когато на базата на изпълнените от одитора процедури за оценка на риска е видно, че в предприятието функцията „вътрешен одит“ е ефективна и обезпечена с ресурси, съответстващи на големината на предприятието. В случай, че външният одитор реши да използва работата на вътрешния одитор с цел да намали времето на изпълнение или обхвата на одиторските процедури, тогава се прилагат изискванията на МОС 610 /преработен/. 

   За да определи дали и до каква степен може да се използва работата на вътрешния одитор, външният одитор следва първо да оцени функцията“вътрешен одит“ като оцени: 

                 •Степента, в която организационния статут на вътрешния одитор, правилата и процедурите на изпълнение на функцията „вътрешен одит“ подкрепят обективността на вътрешния одитор;


                 •Нивото на компетентност на вътрешния одитор; 


                 •Прилага ли се систематичен и дисциплиниран подход, вкл. контрол върху качеството.


   Трите фактора трябва да се разглеждат самостоятелно и като съвкупност, защото често оценката на един фактор не е достатъчна за заключение, че работата на вътрешния одитор може да бъде използвана от външния одитор. 

   На следващо място трябва да определи естеството и обхвата на работата на вътрешния одитор, която може да бъде използвана с оглед цялостната стратегия на одита и одиторския план на външния одитор. 

   След като външният одитор направи всички съществени преценкидали работата на вътрешния одитор може да бъде използвана за целите на одита и планира да я използва, той следва да го информира за това намерение с цел координиране на съответните им действия. От особено значение е дали са налице някакви ограничения на вътрешния одит от страна на ръководството при комуникиране на констатациите с външния одитор. Естеството и обхватът на одиторските процедури, в случай че се използва работата на вътрешния одитор, се определят в зависимост от оценката на риска от съществени отклонения и на трите фактора, посочени по-горе, като одиторските процедури следва да включват и повторно изпълнение на част от работата на вътрешния одитор. Това означава независимо изпълнение от страна на одитора на процедури, извършени от вътрешния одитор, с цел проверка и потвърждение на заключенията му. Не е необходимо повторно изпълнение във всяка една област, а по-скоро в областите с по-висок риск от съществени отклонения. 

   В случай, че външният одитор оцени рисковете за качеството на работата на вътрешния одитор като значителни, тогава той би следвало да не използва каквато и да е част от работата му, защото изключително негова е отговорността за изразеното одиторско мнение. 

   При извършено изследване във връзка с научно-изследователски проект на тема „Хармонизиране на системата за вътрешен одит в България с Международните професионални практики по вътрешен одит (IPPF)“, финансиран от УНСС  на въпроса „Как оценявате взаимодействието между вътрешните и външните одитори на организацията?“, поставен на ръководителите на организации от публичния сектор най- висок е процентът – 74.5 на считащите, че има такова взаимодействие. Само 6.4 на сто считат, че такова няма.

   В изследването същият въпрос е поставен и към вътрешните одитори на организациите от публичния сектор. Тук по-висок процент считат, че определено или по-скоро няма такова взаимодействие - 12.8 срещу 59.6 на сто, които са на обратното мнение. И в двата случая обаче, преобладава мнението за наличие на взаимодействие между вътрешните и външните одитори.

   За реалния сектор не ми е известно у нас да е правено проучване на подобен въпрос. Такова би могло да се инициира от ИВОБ. Резултатите биха били интересни. 

   Известно е, че Американската асоциация по счетоводство е направила изследване на ефекта на директната помощ на вътрешния одит. Очакванията са били, че ще има отрицателен ефект върху дейността на външния одит, но в последствие анализите показват, че помощта на вътрешния одит намалява разходите за одит и повишава ефективността на работата. Резултатите са много уместни предвид кратките срокове и натиска върху одитните възнаграждения. Това е в Америка, а в Европа по-широко застъпено е мнението, че директната помощ на вътрешните одитори противоречи на изискванията за независимост, заложени в Етичния кодекс, тъй като изискването е одиторите да са независими от клиентите си. Нещо повече, независимият регулатор на Великобритания – Съветът за финансово отчитане, забрани през 2013 г. директното подпомагане от вътрешните одитори, като гаранция за независимостта на одитора и качеството на одитите. 

   Преработеният вариант на МОС 610“Ползване работата на вътрешните одитори“ определя изискване външните одитори да правят проверки и предварителни тестове на работата на вътрешните одитори преди да използват помощта им, т.е. директното ползване работата на вътрешните одитори не е разрешено. 

   Безспорни са ползите от едно взаимодействие между вътрешния и външния одит – по-добро разпределяне на ресурсите за одит и повишаване на ефективността, намаляване на тежестта от одитите върху одитираните предприятия и по-полезни препоръки към ръководството. 

   Дали, в кои области и до каква степен да се ползва работата на вътрешния одитор зависи много от обективността и компетентността му. За публичния сектор обективността в голяма степен може да се счита за налична, тъй като функцията вътрешен одит е установена със закон, с уговорката, че този факт сам по себе си не е достатъчен. Обективността и компетентността трябва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка. Поддържането на висока компетентност е лична отговорност на всеки одитор. Затова всички усилия в тази посока са оправдани и си заслужават.

 

common

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е създадена в съответствие с изискванията на Директива 2006/43/ЕО

Връзка с нас

1000 София
ул. Сердика 22 ет. 7
тел.: +3592 983 55 39
факс: +3592 983 13 85
office@cposa.bg

 

ns-narodnosyb

Брояч на посещения

595245
ДнесДнес146
ВчераВчера528
Тази седмицаТази седмица3822
Този месецТози месец14227
ВсичкоВсичко595245